автор: fantaziq

Когато се усмихваш -
земята се събужда
oт песента на птиците.
А птиците с великите си песни
ме понасят на крилете си,
когато се усмихваш…
Аз виждам езера вълшебни във очите ти
и давя се във тях възторжено,
изплувам после истинска, пречистена и пролетна,
когато се усмихваш…
Усмихвай се!
Светът е толкова невероятно чуден!
И въздухът трепти
с искрящото очарование на влюбен.
Тревите са по-истински и живи
с въздишките, приплъзнали
забравената нежност по краката ми.
Как мило се усмихваш...
Цветята светят слънчеви до лудост
подир твоето дихание.
Усмихвай се!
Как искам да те виждам в тази прелест
Сега!
И утре!
И завинаги!
Усмихвай се, Любов!
Живот си ти.
И истина.
И болка – най-истинската болка на света.
Най-святата.
Която ражда истини и утрешни вълшебства.
Сега се спри до мен-
Да те запомня аз...
Да те запазя
като реликва до сърцето си.
Когато утре пак сама пробудя се
от крясъка на гларус, а теб те няма -
във спомена за твоята усмивка
да се вкопча аз.
За да оживея!
За да ме има!
И да продължа напред...без теб...
Но с теб.
В сърцето си.
Завинаги.

Усмихвай се!
Усмихвай се, Любов!!!