Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: liddanna
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14003

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 1
Всичко: 442

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМитично
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

Забрави да ми дадеш кълбото, Ариадна…
Не си търся оправдания затова, че се изгубих в лабиринта.
Минотавърът се оказа не толкова страшен, с него се справих.
Но със себе си - не успях. Не ми стигнаха силите.
Измислица е Лабиринтът – облекчение за всеки един нещастник,
попаднал между невъзможността да остане
и безсилието - да избяга.
Затова сами избираме в лабиринта на дните си да продължаваме -
измислили сме много начини и причини да се лутаме,
удължаваме ги до безкрайност.
А и дори да се приберем - задължително е - под черни платна -
така или иначе в нещо не сме успяли,
и да сме в едно – другото ни е избягало.
За теб – не знам – ти защо така настояваше да съм там -
и на теб ли ти трябваха оправдания.
За какво? Да запълваш нещастния си живот с други нещастници?
В разказите си за мен да търсиш съчувствие и жалост?!
Едва ли... Доста незряло е... И необосновано.
Или просто ти е писнало и си предпочела да останеш сама?!
Начин да ме разкараш?!...

Затова ли не ми даде кълбото, Ариадна?
Остави ме на съдбата ми – амбициите да ми изядат главата.
Не ти ли мина през ума, че с Минотавъра ще се справя -
един мъж все струва толкова, колкото струва сабята му.
И дотогава – докато умее да я размахва,
Силата му е в Надеждата да се завърне някъде,
Щитът му - Вярата – че го очакват.
Любовта е Мечът, пред който коленичи и свежда глава,
Прагът, виновно прекрачен...

Ти не ми даде кълбото, Ариадна.
И сбогом – не свари да ми кажеш...


Публикувано от BlackCat на 21.06.2007 @ 08:27:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

06.07.2022 год. / 15:41:04 часа

добави твой текст
"Митично" | Вход | 13 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Митично
от margi на 21.06.2007 @ 08:40:02
(Профил | Изпрати бележка)
Измислица е Лабиринтът – облекчение за всеки един нещастник,
попаднал между невъзможността да остане
и безсилието - да избяга.

Нещо като параграф 22....май всички се въртим в него:)))

Поздрав за митичния и съдържателен стих!!!!


Re: Митично
от ma_gi на 21.06.2007 @ 08:45:11
(Профил | Изпрати бележка)
Силни сме,докато имаме увереността,че някъде ни очаква някой,при когото да се завърнем,няма ли го това чувство-изгубени сме в лабиринта на безвремието...
Поздрави!


Re: Митично
от kamik на 21.06.2007 @ 08:48:48
(Профил | Изпрати бележка)
Изгубила го е - затова...Разбирам я - аз лично губя кълбета всякакви:))
Хубаво стихотворение,приятелче - хем мъжко - хем честно - рядко срещана комбинация.../поне на територията на любовта/
Прегръщам те!


Re: Митично
от Jiva на 21.06.2007 @ 09:13:40
(Профил | Изпрати бележка)
щом измисляме лабиринтите си, и кълбото е в нас...ариадна е само оправдание на начините ни на лутане...и може би просто не бързаме да се намерим, за да не загубим надеждата, вярата, меча...а дори да не знаем къде е прагът, той ни знае и е търпелив...

рано е за сбогом!


Re: Митично
от esperanca (medina@dir.bg) на 21.06.2007 @ 09:44:16
(Профил | Изпрати бележка)
"Силата му е в Надеждата да се завърне някъде,
Щитът му - Вярата – че го очакват.
Любовта е Мечът, пред който коленичи и свежда глава,
Прагът, виновно прекрачен..."
Много ми хареса това, иначе как да се справи човек със себе си,това е най-трудното и едва ли един живот стига,както не стига , за да успеем във всичко, един живот е така недостатъчен.


Re: Митично
от sheherezada на 21.06.2007 @ 10:19:10
(Профил | Изпрати бележка)
мился, че не мога да си намеря думите, след твоите, моите избягаха някъде.Това е прекалено силен стих и ми затапи мислите докато четях.аплодирам истински.


Re: Митично
от butterfly на 21.06.2007 @ 11:25:34
(Профил | Изпрати бележка)
Скъпи ми Тезей,

митовете са измислени
както и приказките -
остри камъни по главите,
илюзорни очаквания на крехки мечтатели
и тъжни нещастници,
в реалността
няма принцеси и принцове,
нито лабиринти,
а чудовищата са единствено вътре в нас,
пътят към любовта е един сложен
математичен тест
и само ти можеш да го решиш,
твое е бъдещето,
ако откриеш верния отговор...

защото Ариадна е истинска
и те очаква
там някъде по средата,
за да ти подаде
вълшебната нишка.

Поздрави, Плъки!


Re: Митично
от regina на 21.06.2007 @ 11:58:46
(Профил | Изпрати бележка)
Лоша работа...:((
Не в меча, а в кълбото е силата...май...
Поздрави за прекрасния текст с древногръцки, митичен вкус!:))
и легендите все се повтарят...


Re: Митично
от zarichinaya на 21.06.2007 @ 15:21:36
(Профил | Изпрати бележка)
Измислица е кълбото. Както Минотавъра, и лабиринта.
Само Ариадна е истинска. Дано да я свариш.
Тогава дори да сложиш алени платна,
ще го направиш по погрешка, не заради нея.
И пак ще получиш наградата, защото...
е-е-е, няма да ти дам кълбото!

После ще изопачат нещата и
пак ще обвинят жената, че
е дала на Адам ябълката на познанието.
Рая на мъжете е в незнанието.













Re: Митично
от ami на 21.06.2007 @ 19:06:17
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Щом за "сбогом" не е свАрила...,значи може и да ти е оставила мъничко от кълбото...;)))Браво ти Плъки!:)


Re: Митично
от kristi на 22.06.2007 @ 00:33:49
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно есе е за личния избор!
И лабиринтът не е измислица. Той е всичко онова, което ни провокира, за да сме живи и да търсим изхода. За да се заблуждаваме, че там, някъде , все пак има очакване, което ние наричаме изход...

"един мъж все струва толкова, колкото струва сабята му."
!!!!
Но кълбото, кълбото.....

Удоволствието, че прочетох беше мое!


Re: Митично
от Ufff на 25.06.2007 @ 05:44:53
(Профил | Изпрати бележка)
Лабиринтът на троицата- измислица..почти. Краят на кълбото е някъде при сърдечните тласъци.


Re: Митично
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 30.06.2007 @ 07:09:53
(Профил | Изпрати бележка)
Воу,
моят Лабиринт съществува!!!
Дори имам няколко!!!

ТежкО на онези, които нямат Лабиринти....
Прекрасна провокация е този стих, браво!

:-)