автор: dobria

Живота е мъгла.
Живота е загадка.
Откакто го разбрах,
живея сладко,сладко.

Като къпан спя
и рая все сънувам,
аз и през нощта,
пътувам ли,пътувам.

Посетих вчера Марс
и утре съм на гости.
С Венера- тя и аз,
приятели сме просто.

И тъй си припкам аз,
звездиите обикалям,
и песнички на глас,
любими си повтарям.

А времето лети.
Годините препускат.
Дали ще озапти
мечтите мои,пусти?!