мехурчета шампанско -
по устните
видения разливат.
И мъжкото ти тяло,
разкопчало лятото ,
над малките лисичета ,
извива се, извива.
След всеки тласък,
хищникът събуден , жаден ,
открива жертвата си –
струна също жадна.
Изтръпналата лудост –
жаждата на гладните -
до спазъм се обтича.
И разказва.
Бедрата ни - завръщане
от празника ни в ада -
съвсем не са
молитвата във храма.
Дъждът, примолил се,
да се излее с мълнии ,
намокри ни.
И няма как
да бъдем праведни.