автор: oper

Отивам си, помнете ме с добро
и тръгвам по пътя към звездите,
не мислейки и питайки защо
ги няма след краката ми следите.

Отивам си, а малко съжалявам,
че нямах време до сега
да изкопая ровове, да вдигна замъци
и после да ги върна на прахта.

Отивам си и повече се радвам,
че разбрах, какво е да си жив,
че миговете, които изживявах
ме направиха истински щастлив.

Отивам си - животът е това,
на приливи и отливи тече
и всичко важно е сега,
когато тръгва си и моето сърце.

Отивам си и вече тихо става,
потъмняват белите стени,
а мойта гостенка бавно се изправя
и пътя ми посочва към вечните звезди...

20 юли 2003