автор: lirik

Лекар ако бях, щях да съм хирург.
Вятър ако бях, щеше да е режещ.
Цар ако ви бях, нито грам КобУрг.
Ако бях апостол, щях да съм в премеждие.

Ако бях мъгла, щеше да е бяла.
Ако бях полковник, щях да съм сред строя.
Вечер ако бях, щеше да е гала.
Ако бях пък струна, щях да се настроя.

Пр:
Ех, че бело моме - лягай да те любя!
Дай да те прегърна... Оле, колко потно!
Искаш още? Хвърляй тази бела руба!
Оле, бело моме, дали си страхотно?

Ако бях морето, щеше да вилнее.
Планина щом бъда, ще е недостъпна.
Ако бях маймуна, щях да ви се смея,
както съм изцяло от смеха изтръпнал.

Ако бях бездомник, щеше да ме вземеш.
Мисъл ако бях, щях да се изпратя.
Ако бях султан, нямаше харема
толкова безславно да го бях отпратил.

Пр:
Ах, че бело моме - лягай да те любя.
Дай да те прегърна... Оле, колко потно!
Искаш още? Хвърляй тази бела руба!
Оле, бело моме, май че си страхотно!

Ако бях момиче, щях да полудея.
Ако бях мънисто, щях да се изгубя.
Песен ако бях, всеки ще я пее.
Ако ме напуснеш, бих се (май) погубил.

Ах, защо не бях аз... Само че не съм.
Аз съм саламандър на висок салкъм.
Аз авантюрист съм, бродник в любовта,
и на ахилеса нямам си пета.

Пр:
Ох, че бело моме - лягай да те любя.
Дай да те прегърна... Оле, колко потно!
Искаш още? Хвърляй тази бела руба!
Оле, бело моме, било си страхотно!