автор: nikolai4o

Тиха съм на партито, отдавна не ми се преструва.
На тридесет и пет, по младостта не се тъгува.

Остарявам и е хубаво, като море съм цялата.
Обичаш ли ме? Виждаш ли, колко съм бяла?

И нежна съм и трепетна, без грим, като газела.
Кожата съвсем не ми е девствена, но смела

повече от всякога съм и те имам като вятър,
като стих, сърце. Боса съм, с елей полята.

Пак съм твоя. Помниш ли, точно като някога.
Държиш ръката ми, а аз във тебе съм премаляла.