автор: oberonus

В нежен вампир претворена
На пияно от нежна луна,
От сърцето ми, мека и нежна,
В пияна роза по мен се разля.
Докосната нежна виола
От сърцето на моя сонет,
По ръцете ми капеше розова
От побесняло от нежност море.
Сонетът ми нежно оставя
Раздрана коприна по теб,
По твоята роза пияна
На гроба на твоя поет.

Уви, нямам капчица вяра,
Че смъртта ще откъсне от теб.