Тя
беше свършила и бялото, и синьото,
а беше и изпила чаша
лимонов сок тъга
и на платното, в оня ден отминал,
рисуваше
небето, погрозняло от ръжда,
как рони, рони
тъмен виолетов сняг...
...а беше лято и стативът
бе вкопчил дървените лапи
в пясъка горещ
на Синеморец.