автор: Lisica

Търсих те дълго вечер по масите.
Припознавах те често в пияници.
Късогледо се взирах в момчетата,
които нагло ми светкаха с фарове.
Някакви зли обстоятелства
ме блъскаха долу, към ниското.
Нищо, че още кървят коленете ми.
Сам сама съм сега. И съм ничия.
Сам си и ти, пиеш бира зад ъгъла,
но когато дотичам задъхана -
току що платена е сметката,
и угасва в ръката ми фасът ти.
Ти си свенлив и трогателен,
притеснява те женска компания,
не звъниш, не преследваш, не викаш,
просто тръгваш за риба с приятели.
Ти прокарваш ръка по лицето ми
и поставяш череша на устните.
Когато си гол си прекрасен за гледане.
Отива ти даже пяна за бръснене.
Нямам идея какво пише в паспорта ти,
нито сутрин как пиеш кафето си.
Не подозирам дори и цвета на очите ти,
но си там- на върха на езика ми.
Днес потеглям без куфар по пътя си.
Само с Бог и с цигари в джобовете.
Знам, че пътуваш вече насреща ми.
Ще те срещна все някога, някъде.