Аз слушам тишината в мрака.
Напомня ми за твоя глас.
Когато ти реши да си отидеш
със тези думи те изпратих аз!
Мълчеше! Думичка не каза!
По погледа ти аз познах.
Любов в очите ти на се показа,
а тялото напусна ме със страх!
Тишина, а шушнеха ушите.
Като вълна се блъскаше в брега!
Сега говоря само с тишината
напомняща ми твоя глас!