автор: babazlata

Сини пеперуди нежно влизат в моя сън,
мойта музика са чули, лошото затварям пак на вън,
сребърния ключ завъртам, скърца старата врата,
всичко чуждо е далече, всяка черна празнота.

Тихо, леко се разпадам в полъха свещен и нежен,
всяка клетка става клетка от света така безбрежен,
ставам камък, ставам цвете, ставам морски бряг,
тихо, леко се разпадам в погледа ти нежен пак.

И очи съм без да виждам всички тайни знам,
и съм нищо и съм всичко, тук съм и съм там,
и симфония съм твоя, твоя трепет, твоя стон,
и сълза съм в пороя и изкра от твоя трон.

Всяка моя клетка е живот в живота даден,
и щом някой клетката отключи бързо полетявам,
и материята моя чужда вика, но не чувам вече,
сто живота има в мене, вече са на свобода далече.