автор: miglena

За да те има,
бих захвърлила всяка маска,
бих погълнала отрова,
бих сторила най-страшния
от всички грехове...
бих се отрекла от ... тебе.

За да те даря с живот,
бих крачила върху най-режещи ножове,
бих капчиците кръв събирала във шепа,
бих ги смесила със сълзите среднощни,
за да ти приготвя елексира на омаята...
и да ме забравиш, прероден...

За да те обсипя с нежност,
бих привикала на помощ всички феи,
бих омагьосала звездите: да те галят,
бих приела целувките на демона,
преобразила бих се във небесен ангел,
за да изчезна, когато любиш...

За да те обичам,
бих се скрила в омагьосан замък,
бих забравила да дишам и заспала,
бих сънувала най-страшните кошмари,
как без вълшебните видения оставам,
но те целувам... с нежна обич...

За да те виждам,
бих без сърце останала, без глас,
бих тътена на глухотата предпочитала,
бих заличила и звездната светлина
в очите си - за да остане твоят образ:
всепроникващ, в мен, около мен....

За да те чувствам,
бих простила всяка грешка и заблуда,
бих приела твоите слова за откровения,
бих лед и огън със ръце докосвала
и разтърсващите светкавици от вселената
бих само за теб запазила...

За да те забравя...
Оооо, не, не, неее :))))
Това... не искам... и не мога...