автор: eli

...
Когато небето свърши и каже ти сбогом
Когато цветовете и` те притискат по силно от червени ветрове
Когато любовта ти е станала като хляб и вода
И няма накъде повече да се разплискваш
Събери остатъците от себе си и и` ги подари красиво опаковани
с мирис на тамян и цвят на теменуги, може да стигнеш до сърцето и` тогава в този малък небесно сив следобед.
Когато всичко е изречено когато няма минута внимание
Когато дима от цигарите е единственият път на надеждата
Когато си сам и жадуваш за едно единствено присъствие
Напиши и` мислено думите на любовта си, най- безмълвните,
от които кожата настръхва и чашата се счупи като крило на нощна пеперуда, когато сърцето ти е скрито в обицата на ухото ти, сломено от страха пред един отказ, кажи и колко много много си малък без нея,
колко плитки са зениците на очите ти и неизразителни ръцете ти, колко си бездвижен и безплътен без аромата на кожата и`,
как лесно се чупи денят ти и колко е безсмислена е ноща без нейното докосване, носещо единствено смисъл и аромат на светове.
Когата не ти остава нищо повече от един жест, една сълза, от една любов и едно оглеждане във водната повърхност на пустотата, подари и` всичко, за което си мечтал подари и` нея, самата нея
За да стане кръгът пълен, за да разбереш