автор: bedstvieto

Жадната Нина беше от жените които винаги бяха жадни , никога не им достигаше пиенето , секса , мъжете и трепетите . Тя беше изтъкана от жажда . Приличаше на бъчвата на Тошко Африкански , все я пълниш пък тя дъно няма . Жадната Нина не беше чак толкова весела за колкото се представяше . Всъщност наистина беше като кацата . Празна , Запознах се с нея преди години , Оказа се ,че сме баджаначки . Моят любовник е бил нейн любовник . И вместо да се намразим се сдушихме от раз ! И аз бях празна тогава . От към емоции . Толкова ме беше разочаровал света , че не ми беше останало нищо друго освен да се мъча да пълня кацата заедно с жадната Нина
И понеже и двете си падахме по вещици и чудеса , лесно открихме среднощната , която по това време се луташе из горите тилилейски . Беше бая отвяна вещица . Ходеше пет за шест по поляните . Береше , цветя , тананикаше си под носа и късаше лист след лист
- Обича ме , не ме обича .
Бързо се сдушихме и с нея . Приятно момиче . Правеше превъзходни коктейли , но все не можеше да се добере до вярната формула , която да засити жадната Нина . Аз въртях ветрове из чашите . Разсипвах вълни цунами по масата . Разпилявах пепел от огнището из стаята и всичко това от притеснение , че ще си останем самотната троица . Ееееех , не е лесно да си сама жена в тези дни на сладострастие и грях .
Един ден . Беше специален ден . Денят на Дионисий . Денят в който се подготвяхме да преследваме всичко мъжко , до дупка , нашата Нина се натъкна на една билкарка . Била избягала от манастир някакъв момата . По онова време разправяше , че се е изгубила , докато събирала килограм лайка за норматив , ама след коктейл от жабешки очички всичко си призна хайванката . Не могла да понесе мисълта , че мъж не ще види цял живот . Подбрала си полите на расото , хвърлила си шапката и на бегом през поляните . Узнахме , че се надявала да срещне някой разбойник , да развие Амстердамския синдром ( да се влюбиш в похитителя си ) и да заживее в грях и молитви . Ама нтс ! Опитахме се да обясним на билкарката ,че тез чудеса са рядкост вече , щото то мъжете дето останаха искат да са жени и седнахме четирите покрай масата да тешим мъка и да давим сълзи в мента с мастика . Облак му се казвало . Верно , че облак , след шестото винаги ми се явяваше Аладин , пък аз го гоня , щото предпочитам Брад Пит .Ама нейсе . Оная Джоли го фанала за крачола и няма мърдане .
Мина се известно време , ни мъж , ни кост , та да си направим поне един от зор заман . С Гицата са запознахме тогава . Граматиковата . Тя пък от мъж си бягала , принц си търсила . Дойде при нас и забрай и за мъж и за къща и поемите си чак забрай . По това време аз и Нина жадната почнахме да се чувстваме все по – притеснени от толкоз много талант . То бива , бива , ама като се събере толкоз много цвят на човешкия гений вече с нож да режеш въздуха , пак куплети ще дишаш . И тъй заживяхме в сговор и мечти . Всяка сутрин се събуждахме я с песен на славей , я от кукувицата на часовника . Вечер среднощната вещица ( ей , не се нахаймани таз жена ) ни пръскаше по устните бейлис с отрова, профилактично .
И един ден ... О , чудо ! Това е преди да се появят оръженосеца и принцовете . На вратата окъсан , одърпан , поет ... Нина жадната въздъхна тежко , запали цигара и седна да слуша сонети . Пък то момче за чудо и приказ ! Ама за световния океан се загрижило . Нещо като грийнпийс на Балканите . Все за някакво дърво се тревожи , все за него приказва . Дърво ви казвам , бе дърво . Цвета на женската прелест се събрала , пък той за околната среда се притеснява . Притиснахме го и ние . По право жадната Нина . То каквото се опре до нея , хеле пък дърво изгаря . Избега момчето , не са видя вече . Остави бележка :
„ Много сте ми симпатични ,
Вещички , момички ,
Ама мойта орис
За беда
Е да спасявам майката Земя „
Сал един от Филибето са задържа повечеко . Слава богу не беше поет . Поет беше от ветровете по рождение . Историк . разкази пишеше . Допаднах си с него . И с коктейлите си паснахме . Всяка вечер отегчавахме с нова история и кой повече лъжеше от двамата не знам . Факт е обаче , че компанията не оредяваше , а се сгъстяваше . Имахме само един беглец . Среднощната вещица тогава се вбеси и обяви , че ще ни задоми всичките една по една , та да се свършва вече . Не издържала повече на вопли и стенания . Така тръгна историята . Така се постави началото на търсещите в сенките на горите . Тролове и гномове , бягаха . Зариваха се джуджетата в земята . Като профучеше оная с метлата всичките се скатаваха . Билкарката уж се промъкваше босонога , тихо и потайно , ма не и увря главата , подушваха я от разстояние . Аз не излизах въобще , защото покрай мене освен клони , лавини и някой повлечен от бързеите турист друго не оставаше . Жадната Нина все по жадна ставаше . А Граматиковата се тръшкаше правописа ни да оправя . Ей орисия .
Тази история май край няма да има , затуй , млъквам , че да има и за друг път ))))