автор: mishle

Стоя скрита,
в душевната си каща аз прикрита,
а вътре кат в мезонет многостаен.
във всеки ъгъл там потаен
изниква ново чудо
от фантазийното ми блюдо...
Мисли многобройни
обладават съзнанието многолико.
Чудати войни
борят се с терзанието ми дълбоко.
Вадят те мечове благородни,
за пореден път изправени
пред ужаса на страданието,
със смелостта на партизани
нападат те със силата на милосърдието...

Замах...

Удар...

Трясък...

Нещо пронизва ме дълбоко
нещо боли ме жестоко
Лежа сега сама
насред душевната тъма
в кръвта си
в младостта си
пропиляна,
неживяна...

Въздишка от устните студени отрони се
и сълза солена търкулна се...

Стоя сама в душевната си къща
дълбоко скрита ,
озлобена като злата тъща,
сред стени високи, закрита...
И зад всеки ъгъл изниква ново чудо
от кошмарния живот, блюдо...