автор: dara33

Обичаната жена спи доволно, задоволена и докосната от нежността на едно сърце. После идва утрото, тя е като всички други жени, но очите и светят като полюлеи...от неземната наслада изпитала първата нощ. Чака втората.
Тя тръпнеше в очакване на вечерта. Приличаше на чакаща Ефигения, но без тъга в очите си. Тя го чакаше да се прибере от работа. Нареди масата. Бяла покривка. Свещи. Имаше магия във въздуха. Облече бяло. Той я харесваше в бяло. Нощницата леко прозрачна разкриваше тялото на жената, и гърдите и като гълъбици, набъбнали и тръпнещи, очакващи целувката на нежното му езиче върху себе си, сякаш най-вълшебно усещане. Запали свещите. Всеки миг той щеше да влезе. Ръцете напомнящи бели лиани, отразяваха пламъка на свеща. Тя приличаше на пеперуда, нежна и красива, дори зърната под нощницата издаваха желанието и за любов. Тази нощ!
Той влетя, като буря. Очите му носеха светлината на обичта към тази жена. Беше бързал. Личеше си. Нетърпеливо захвърли връхната си дреха върху един от столовете.
"Пеперудена жена" помисли си той. Седна. Запали цигара. Искаше я. Не вечеря му беше нужна. Искаше нея! Впи очи в бялата пеперудена жена. Наблюдаваше тялото на жената. Извивките и гънките на фигурата, която беше превърнал в своя светиня. Сякаш наблюдател, но не можеше да устои на това същество в тяло на жена.
"Кой може да остане безчувствен към толкова красота" си мислеше той.
Очите на влюбения човек, са слепи за недостатъците, те виждат само прекрасното в другия. Така беше и с него. Тялото на жената беше притегателна за него сила. Бермудски триъгълник, в който изчезваше, стопяваше се с най-върховното удоволствие на света. На целият свят.
Тя се наведе да вземе пепелника, и гръдта и изкочи, съблазнителна и подканяща за ласка. Той не се въздържа. Спря действието на ръката на пеперудената жена. Нейната ръка, взе я, и облиза пръстче по пръстче, всяка част от нея лианата, която го влудяваше. Жената седна върху него. Послушно-покорна, но тръпнеща от напираща страст. Той изключи мислите си. Остави се на усещаннето. Обичаше да я усеща. Цялата. Мека, копринена, жадна за него...и ръцете му. Дори начина по който му отговаряше на целувките значеше само едно: любов!
Целувката беше страстна и необикновенна. Експлозивна и неописуема.
Той бавно свлече презрамките на бялата нощница. Тя просто пречеше. Плътта и беше топла. Гореща. Отговаряща. Гърдите на жената се разпиляха в шепите му. Зацелува ги, облиза ги, пак ги целуна, а тя от състояние на покорна послушност преминаваше към настъпление. Разкопча ризата му. Облиза гърдите му. Постепенно се свелече в нозете му. Изхлузи панталоните му, и доволна седна върху му. Той опипа с език вратлето на жената. Харесваше и. Определено, и при това много. Гола, огряна от светлината на свещите, приличаше на амазонка горда, чувствена и красива. Отдаваше му се, както никоя друга жена някога. "
Медено- опасна и сладка!"
Тя се поклащаше върху него, сякаш танцува танц на любовта. Стегнатото му дупе я влудяваше. Намести се отгоре му. И той нахлу в нея. Или тя го пое в себе си...
Голата пеперуда се заизвива в ръцете му. Вълните от удоволствие преминаваха към ураганни спазми родени от огнената страст на телата. Усетиха се, сляти в единство, и той изля в нея своята семенна течност. Изля се, като лава от вулкан. Изстена от удоволствие. А тя притихна с коси разпилени на мъжкото му рамо. Той погали гръбнакът, а тя изстена от удоволствие. Обичаше тази проява на нежност. Чувстваше се като цигулка в ръцете на Паганини. Две тела в едно. Слети и нечуващи бурята отвън. Само чуваха бурята на сърцата си. Телата светеха огряни не само от езиците на пламъка на свещите, но и огряни от акта на любовта!


б.а.следва Телата/нощ трета/

автор: Лили Спасова