автор: esperanca

Мое бягство желано и светлинно далечно.
Мой прилив мечтан, виолетово-син.
В пространство-сълза, изконно и вечно
посрещам живота и познат, и незрим.

Моя плаха следа след вълната остава.
Облак перест бразди тюркоазена вис,
ако има съдба, нека бъде такава :
да създавам и раждам, да изгарям без вик.