Гледам Дева от стената
плаче с истински сълзи
всички хора и се кланят
с обич и любов да ги дари!
..............
Очите ми спряха да плачат!
Гарван извади ги двете!
Вятър довя ми палача!
С кръв запечата нозете!
Устата пресъхна от викане
и тихо пристъпвах към тебе!
Горчиво преглъщах обидите
и бавно се давех с отрова!
Ръцете си спрях да кръстосвам
в молитва, пред стара икона!
Краката си спрях да изправям-
прегърбена нека остана!
Сърцето ми стене неистово!
Душата ми вече е камък!
От толкова болки пронизвана...
Иконата... се разплака!