автор: mish

Киша и пепел тежат под езика ми,
Зимата втриса ме с кучешки лай
Грозно ръждясал търчи по петите ми
Столичен вторник. И спира трамвай.

Мамят ме прашните утринни улици,
Острият въздух ми вдъхва кураж
Аз пак повярвала в него и в себе си
Търся те в ранния трескав пейзаж.

Бродя разсеяно между плакатите
Врязвам се в хиляди сиви палта
Странно.. как в град необятно огромен
Все не намирам от тебе следа?