Ако сутринта започва с усмивка
светнала на нечие лице заради теб,
струва си
пак да минеш от там,
където пролетта се е спряла
и те очаква,
защото не знае, че
ти не СИ,
а си БИЛА.
Струва си
да минеш отново от там
преди тя да усети измамата,
че е срещнала
ТАЗИ, която БИЛА,
но не Е...
и няма да БЪДЕ.
А ти си
най-силна, най-мъдра и най-добра.
И най-красива!
Ала вървиш към зимата.
Каква зима?
Още е лятото,
след туй есента...
а сега открадна от пролетта усмивка.
Тя не знае,
че ТИ не СИ,
а си БИЛА.
Тя пак те очаква на ъгъла -
теб,
най-красивата,
най-мъдрата
и най-добра,
само че ти си в ранния влак,
а тя - в късния.
Счупи прозореца и скочи в движение.
Колкото и да ти струва скъпо.
Открадни от пролетта поне ден,
поне час, поне минута.