автор: devita

Улиците празни
и няма никой,
освен една
измъчена душа.
Броди и се скита
през дъжда,
умолява света,
тропа на всяка врата.
Но отговор няма
останала е сама.
Прогонена в миг
на ярост и страх.
Без покрив, без глас,
без надежда
за спасение дори.
Налегнала я е мъка,
обляна е в сълзи,
а няма кой да я спаси.
Върви душата,
отхвърлена, огорчена,
върви и се моли
в другия свят
да има сърце поне,
с което да споделя
един по-добър живот.