автор: ToZero

    Тъмнина. Навсякъде само тъмнина. Безкрайна, вечна тъмнина. Всеобхватна и скучна тъмнина.
    Какво ли е пък това скучна тъмнина? Ами това – да се носиш безкрайно някъде, без да знаеш къде. Но това значи, че тъмнината не е всесилна. Защото аз съм тук. Аз се нося в тази тъмнина. Аз съм! Мога да отида навсякъде, където пожелая.
    Но аз не съм сам. Усещам присъствието му. Той ме притиска. Той не ми позволява да отида където пожелая. Той, дяволът, иска да ме спре. Той ме мачка и ограничава. Той се опитва да си присвои тъмнината.
    Тогава нека бъде светлина!
    
    Светлината блясва изведнъж. Ярка, болезнена светлина, изгаряща очите ми. Но това е моята светлина. И тази светлина победи дявола, вече съм отново свободен.
    Аз съм господарят на светлината и на победената тъмнина. Сега мога да надам радостен вик “Аз съм!”.
    Аз съм!
    
    Но сега се чувствам уморен, притиснат от собствения си вик, носещ се в безкрайното пространство на светлината. Имам нужда от земя, където да легна и да си почивам.
    Тогава усетих твърдта на земята под себе си. Това е земята – моето творение, и това е нещо хубаво, защото сега вече има къде да си почивам както от тъмнината, така и от светлината.
    Сега се чувствам добре легнал на земята. Но е необходимо някой да се грижи за земята. Трябва да има човек.
    
    И човекът се появи. Дори бяха няколко. Чух ги да говорят:
    - Момиче е. Три килограма и двеста грама.
    
    Тогава разбрах. Човекът не само се грижи за земята, той може да твори.
    Вече бе сътворил кантара.
    Сега аз ще трябва не само да живея с човека, но и да се уча от него. За да мога и аз по човешки да кажа:
    
    - Аз съм!

Тодор Захаринов