автор: bedstvieto

Среднощната вещица летеше стремглаво здраво стиснала метлата .По някое време си заплиташе полата у някой клон , но следвайки фурийския си нрав не спираше и за секунда . Върховете на боровете носеха нейния отпечатък . Ивици черна тафта и бял сатен ( от долната и фуста ) висяха като весела коледна украса от върховете им .
Среднощната вещица бързаше , тя имаше мисия.. Тя беше повелителката на нежната романтика , на влюбения зов , тя летеше с бързината на Шумахер на пистата в Монте Карло , за да прошепне нежните думи в ушите на поредния некадърник,които да спечелят сърцето на неговата Дулсинея . Среднощната вещица беше Сирано дьо Бержерак на нашето време . Когато пристигна на поредната си мисия , с поредния глупак ...
-Що ме гледаш така ? – попита изнервено . После се поогледа и видя само безпомощно висящи жартиери , разкриващи безсрамно красиви крака . Среднощната вещица вдигна рамене кокетно сви вежди след тях и надигна вълшебната си пръчка . Тъкмо на време , защото влюбения беше паднал в коленете и ( без да каже и дума естествено ) , а доскоро ухажваната Дулсинея хвърляше саксии с мушката от прозореца . Среднощната вещица въздъхна тежко , остави горкия да се рие в калта и се отправи към къщата си на един кокоши крак . А там...
Едно бедствие стоеше кротко на масата , парвеше торнадо в чаша мартини и се забавляваше да литка маслинките право в устата си . Беше му скучно . Аха да излезе да поразкърши гората и влезе вещицата .
- Добър вечер , сестро – поздрави то приветливо
- Ооооооооо , я виж ти !? Едно бедствие в добро настроение . Колко изпи ?
- Николко , чакам те . Скучно ми е . Колко попаднаха в капаните на Купидон тази вечер ?
- Николко – каза среднощната вещица и се стовари тежко на стола
Бедствието изгледа кървавочервените жартиери , спря торнадото , изпи чашата и важно каза :
- Разбирам защо .
Вещицата криво се усмихна и напълни чашите . Странно беше приятелството между тези две стихии . Не се знаеше и дали е точно приятелство . Те просто се харесваха . Бедствието правеше бели , а вещицата замазваше положението след него . Бяха разнородни . Тя имаше нежната душа на поет , бедствието щуравия нрав на буря в чаша вода . Вещицата пиеше виното на любовта , бедствието го разливаше , покапваше по реверите на разгонените лигльовци. Вещицата помагаше на влюбените души да успеят да си кажат това , което трябва преди да е станало късно , а бедствието като една отявлена феминистка , постоянно подстрекаваше жените да не се доверяват на принцове със съмнителна достоверност . Врата на къщичката се отвори със скърцане . Кокошия крак се наклони заплашително , губейки равновесие . В стаята влезе жадната Нина . Жадната Нина беше приятелка с двете беладжийки от дълго време . Тя беше много жадна и за пиене и за мъже и за приключения .Тя имаше нужда от своите приятелки , както от въздух и вода .
- Хей , момичета как сме днес ? – ухилена широко се тръшна на масата , а кокошия крак клекна предал се на тежестта .
Бедствието и среднощната вещица се спогледаха и прихнаха да се смеят . Напълниха чашите и пиха ... До дъно .
- Момичета , каза жадната Нина , ако ви оставят на самотен остров какво бихте си взели ?
- Химикалка и бележник , каза вещицата
- Ми да си харесаме някоя къща и да я вземаме
- Аз ще си взема , буре ракия , як балканджия и един мюфтия за развлечение , ха ха ха ха !
Работата беше ясна , жадната Нина беше пийнала две , три за отскок преди да тръгне . Вечерта минаваше изключително забавно . Бедствието мърмореше , че е крайно неприлично от страна на среднощната вещица да лее в поемите си алкохола , който биха могли да изпият , жадната Нина пееше френски шансони и лигавеше снимка на Ален Делон .На вратата се почука ... Отново !
Бедствието , като най-трезва в компанията се надигна , отвори и .. Мъж ! На вратата стоеше истински мъж ! Ланселот , прекрасен ! Феб приказен ! Жадната Нина го прюти веднага към мощната си гръд , докато бедствието се превиваше от смях .
- Как се казваш ,страннико , какво те води насам ? – попита делово среднощната вещица , докато бъркаше коктейл от който хвъркаха искрички, пепруди , цветове . Никой не забеляза опашката от скорпион , която допълни елексира . Бедствието се развесели още повече . Подгони вятъра , който духна свещите . В стаята остана само огнището , което топло мъждукаше в оранжево.
- Аз съм Никос , Никос от Гърция , изгубихме се в гората приятелите ми идват насам .
Това успя да го смотолеви докато жадната Нина го поваляше върху кожите пред камината . Среднощната вещица вдигна очи към тавана безпомощно и му връчи чашата . Той я изпи на екс . Полузадушен беше . Нина продължаваше да го бори на земята .
- Как мислиш – попита бедствието
- Дай му секунда – намигна вещицата
Мощен рев раздра нощта . Никос нарами Нина и я повлече към балдахиновите покои . Секунда след това , кокошия крак съвсем клекна омаломощен .
- Утре ще има мускулна треска каза вещицата .
В интерес на истината тя беше доста симпатична вещица , абе направо си беше красива . Но ! Романтичното и сърце я запрати в горите тилилейски , скрита от хората . Бедствието пък се криеше по принуда . Журналисти какво да правиш ...
На вратата се почука ... Отново ! Този път нито една от двете не стана . Доляха си бутилката и отвориха с трясък и поглед . На вратата стояха две прекрасни същества , по – прекрасни от мраморните статуи на древногръцки скулптор. На всичкото отгоре и почти толкова голи . Бедствието от притеснение вдигна смерч . А вещицата се втурна в кухнята да прави любовни билета . Нито една от тях не забеляза хихикащия Купидон , който мяташе стрелите си по тях . Нито дума , нито вопъл , нито стон ... Само святкащи погледи , много мартини и още повече текила .
Къщичката на кокоши крак усъмна потънала в бръшлян. Бегонвила се стелеше по стените и омайваше в цикламени експлозии . А жасмина беше заспал пропускайки омайната си миризма между телата заспали от умората на любовната нега . Това ли беше края на романтичната вещица и веселото феминистично настроено бедствие ? Два принца , на два бели коня и по половин царство ... Това не е ли магия ? Смелия оръженосец стискаше здраво в прегръдките си жадната Нина . Любов ... Купидон беше изтощен , но доволен . Дали скоро щяха да пропишат пак или най – после бяха намерили това което търсят ? Жадната Нина Потърка доволно очи .