автор: yan_york

За Анастасия, и повлияно от Иля Еринбург

Когато завършили обучението си двамата най-добри ученици получили от своя учител по един златен ключ. Учудени учениците попитали: - „Какво ще отключим с тях?!”, а учителят отговорил: „Дори големият майстор не може да обучи друг майстор: различните ключове са за различни катинари”. Учениците още по-учудено попитали как да открият кои катинари да отключят. Учителят помълчал, след това предложил да тръгнат по света и след седем години да се върнат при него и тогава ще им даде отговор. Учениците тръгнали по света, на третата година открили местата, където можели пълноценно да работят, на петата- открили подходящия човек за себе си, на седмата имали достойна работа, семейство и собствен дом, но им липсвало още нещо. На седмата година и двамата ученика решили да не отидат на срещата с учителя. Отишли на десетата. Учителят ги посрещнал с усмивка, а учениците върнали двата златни ключа и казали: ”Благодарим ти учителю, всичко постигнахме със усвоените знания от теб и с двете си ръце. Затова и дойдохме на десетата година- символ на 10-те пръста на ръцете ни. Но златните ключове не ни потрябваха ”, Учителят щастливо отговорил ”Ключовете имаха 3 роли-първата да опознаете себе си, втората - да ви инициира винаги да търсите отговори,а като трета- златото е запазило вашето благородство и честният ви дух. Сега вие сте успяли и сте отключили своите катинари!