Понякога била съм и такава -
Опасно мътна, луднала река,
И който спре до мен ще се удави,
Помислил, че съм живата вода.
А бреговете ми ронливи са, пази се!
Не ти е нужно своя поглед взрял,
Да търсиш свое отражение.
Ще те погълна без да си успял.
Но щом във тъмната си бездна
Примамя тебе страннико, помни,
Ще стана най-спокойното вълнение,
Което твоята душа ще приюти
И ти ще приживееш всички бури,
Във мен повярвал – мътната река.
Поискаш ли да ме разкажеш после с думи,
Ти ще въздъхнеш: ”Пих от живата вода...”