В думите корейски ще попробвам
да кажа, че e всичко тук брутално,
че няма я мечтата да достигнем
до пролетния вятър
и наесен
и песен няма, няма песен.
Че няма я и странната възбуда,
че няма трепет,
няма пролет, нито вятър летен
а пържи се една скумрия и плаче,
че морето е в плесен.
Но някак си намираме цветята,
кръщаваме водата в реката
и казваме си,че земята е
нашата земя в този свят примесен.
А после в ръката пулсът
намира ни по- топли в долчинката,
на триста автобуси луди да караме
самотната си песен
и пак наесен,
с вятъра отнесен
да позабравим що е песен.
Незнайно е дали ще има песен,
неясно е и всичко в тази песен,
незнайно е кога ще израсте и плесен,
песен, плесен,
дано поне да има есен.
В думите корейски жежко,
желязото в памук омесен,
е трудно да се каже
това дали е
песен.