автор: alabam

Виолетова поляга вечерта,
в дъхавите сенки на липите.
Вятъра донася глъч и суета.
Радиото гъгне новините.

В стаичката е разхвърляна воня
на цигари, спирт и тежка злоба .
Празната бутилка едра, жилеста ръка
стиска . Другата - във джоба .

Детските очи се молят в тъмнината,
със синчеца - блеснал от сълзите ,
и се слива със замаха на ръката
писъка, събудил в миг липите :

- Татенцеее, недеееей !!!!!

А ръката вдига се
                           и пак ,
                                   и пак,
                                           и пак,
( Боже мой, защо затваряш си очите !?! )
докато удави  кървъвия  мрак
синята невинност на звездите.

Свърши !

После ругатня и тишина .
Другаде ще продължи запоя.
Вятърът донася кикот на жена .
Радиото свири "Детство мое"..........