Нещо ми тежи,
нещо в моите гърди,
нещо непознато до сега,
дали това е любовта?
Тежи...боли,
сърцето ми скърби,
защото вижда как я губи
и отчаяно тупти.
То не може да я спре,
тя просто си отива,
късно я позна,
сега без нея умира.
Без надежда,без съдба,
със загиваща душа,
остана ми самотничето то,
празно съкрyшено и само.
А може би то я позна,
ала тя,онази-гордостта,
не му позволи,
на любовта да се наслади.
И нещо му тежи,
на сърцето в моите гърди,
нещо тъй познато до сега,
онази вечна самота...