автор: abonat

Въх, гулямъ съм кукошка,
на кметя коткъта пригазих!
Тъпъ съм, уф леле божке,
сига иптен шъ мъ умрази!

Мъ исфръкна ут съйванта
къту някуй диф пител...
И дукъту спръ тръбанта,
я нъпрайх нъ аквърел.

Хлезнъх съ у друбинету,
га че хлезгъм съ у сняг,
и пу сичкити пъвета
със търбантъ я ръзлях...

Кметят ся му й зъету,
щот ръзсаждъ зели.
Мъ шъ сдоди ут пулету
и шъ мъ изсели!

Къту скивни аквърела,
шъ му стани ясну
кой брънтиятъ дибела
тъй й згазил бясну!

Мен шъ пудузре ф туй делу
и шъ станъ зъ ризил -
щот търбантът в нашту селу
й идинствен фтумубил...