В субтропиците ми надничат
с езиче "розови фламинга" .
Цветя-езичници в очите
със клепки парещи намигат.
Посян е мъх в сърцето обло,
искрящо в пламнало червено.
Зелените стебла са топли
пътечки от извити вени.
По темперамент еквадорски
със плътни устни потреперват,
а колумбийки огненосни
под почвата заравят перли:
вода, събирана в росата.
Навярно затова косата
на мойте мисли е червена!
Звънтят с накичени жълтици
ръкавите на тишината,
а вплели огнени езици -
антуриуми по характер,
отпиват влага от дъгата,
в река щом падне приютена.
Но в тези южни песнопения
прашецът им се рони сладък.