"Любовта е запълване на пространството между двама души"
Сто пъти поглеждах навън
дали твоят прозорец свети.
Потъна кварталът в сън
отдавна и неусетно
млечният път се разля
над новото пространство -
на единият му край - аз,
а на другият си ти. Странно е,
че две години живях
без дори да забележа
как всички звезди се тълпят
място да си намерят
около пресечната точка...
(Кога се блъснах в теб?)
Сега между двата покрива
блести едно ново небе,
запълни се пространството
и стана красива нощта,
светлината от моята стая
с светлината от твойта се сля.
Сто пъти излизах навънка -
и ти все още не спиш!
А сгъстеният въздух
е любовта, нали?