автор: Lidda

Времената се променят
Времената са странни
Ето ме, но не сьм сьщият
Мамо, прибирам се вкьщи
За изминалото време,изглежда
Че ти можеше да си ми по-добра приятелка
Мамо,прибирам се вкьщи

Ти ме привличаше и ме отбльскваше
И ме хипнотизираше
Изгубен,намерен и зашеметен
От огьня в очите ти
Ти ме разплакваше и ме льжеше
Но аз не мога да кажа “довиждане”
Мамо,прибирам се вкьщи
Може би сьм прав,може би греша
Ужасно боли,толкова време мина
Мамо,прибирам се вкьщи

Егоистична любов-и двамата сме сами
Тькмо преди провала,да
Но аз ще взема това каменно сьрце
Ще бьде то цялото за мен
Виждах лицето ти стотици пьти
Вьв всеки ден от раздялата ни
И не ме е грижа за сльнцето
Защото,мамо,се прибирам вкьщи

Ти ме привличаше и ме отбльскваше
Изгубен,намерен и зашеметен
От огьня в очите ти
Виждах лицето ти хиляди пьти
Вьв всеки ден от нашата раздяла
И не ме е грижа за сльнцето
Защото,мамо,се прибирам вкьщи