автор: dara33

В това време паякът казал:
-Имаш право, но то веднага ще става така, че внимавай какво си пожелаваш.
Вярвайте в чудеса, и те ще се сбъднат!

Някога, в един тъжен град живеело едно момиченце. Мило, красиво, и тъжно. Нямала си никого на този свят. Сама в градът на тъжните хора се чувствала, като в непрестанен кошмар. Тя все се оглеждала около себе си, да срещне по-ведър човек, някак по-усмихнат, но уви! Такова нещо никога не се случвало. Тя имала името Детелинка, и чудни зелени очи също, като детелинките. А какво обичала да прави най-много? Обичала да тича сред детелиновите полета на тъжният град, и там намирала своето щастие. Сред ухания на треви и детелини. Детелинка имала сърце, добро и жалостиво. Един ден, когато самичка си вървяла,потопена в морето от детелини, чула гласче:
-Извинете, нещо става с мен, не мога да летя...
И после плач на едно тъжно сърце, се чул там сред детелиновото поле.
Детелинка се огледала, и видяла малка шарена пеперудка оплетена в паяжините на един локом паяк. Той точно се готвел да си хапне закуската, която изглеждала доста апетитно там сред паяжината му. Детелинка се навела, с ръчици разрушла паяжината, която като въже оплитала пеперудката, и тихо прошепнала на красивото създание:
-Лети, и бъди щастлива мила пеперудке.
-Но как да бъда щастлива, ако ти си тъжна в този град, кажи ми какво да направя, че да ти помогна?
Детелинка мълчала. Гледкала пеперудката с красивите си очи, и се чудела и маела какво да отговори. През това време дори, и не чувала
гласът на въэмутения паяк:
-Хей, ти защо ми отмъкна закуската, пък и домът ми развали?
Сепнала се, като от сън.
-Пеперудке, лети си аз ще опитам сред тези детелини щастието да намеря. Уморих се от тъжните хора в тъжният град.
-Така да бъде, казала шарената пеперудка. Тук ще е твойто щастие. Аз съм пеперудената кралица, и ти ме спаси, ето защо желанието ти ще се сбъдне.
Отлетяла красивата пеперудка. Детелинка останала самичка сред полето. Е, не съвсем точно. Гласчето на паяка още мърморело сърдито:
-Ах, ти немирнице взе ми закуската!
Детелинка се навела към него и казала:
-Видя ли?За малко да изядеш кралицата на пеперудите. И щеше да стане оше по-тъжно тук в тъжния град. Не се сърди, а изплети нова паяжинка по-прекрасна от преди, но не убивай беззащитните, недей...
Паячето си помислило:
"Ама, че странно момиче, тя себе си не може да оправи, тъжният град решила да спасява..."
Нищо не отвърнало паячето на Детелинка, все пак тя била момиченце с добро сърце, нищо, че живеела сама, там сред море от тъга. Спрял да мърмори той, и се заел нова паяжина да прави. Детелинка се навела да погали детелинките. Те и закимали с главици, нежно и красиво подухвани от лек ветрец, който галел ласково всеки и всичко. Наведена там сред детелинките, Детелинка видяла, че една от зелените детелинки я вика с листенца някак си по-особено от другите. И тя погледнала на нея с очи изпълнени с надежда, и Чудото станало. Детелинката била необикновенна. Вълшебна била с четири листенца. Навела се Детелинка към зеленото цвете, откъснала го с лекота, и си помислила:
"Сега имам право на четири желания!"
В това време паякът казал:
-Имаш право, но то веднага ще става така, че внимавай какво си пожелаваш.
-Първото ми желание е свързано с хората от тъжният град. Нека да могат да се радват на слънцето, и тъгата се стопи в очите им...
-Искам щастие за всички!
-Искам искренни приятели.
И?
-Ами промяна за мен, там си нямам никого. Да бъда сред мойте сестрички, детелинките...
Това пожелало доброто момиче с име Детелинка.
И Чудото станало. Хората в тъжният град се усетили променени. Даже се усмихнали на слънцето. Лицата им се разведрили по незнайна за тях причина. Но чудото не е нужно да бъде обяснявано.
Щастие споходило тези хора с тъжни сърца. И те се научили, на най-голямото щастие на света - да обичат.
Приятели?
-Аз съм ти приятел, чула шепота на пеперудката кралица.
Усмихнала се Детелинка.
-И аз! Нищо, че ми отмъкваш закуската още от ранни зори, ти си добра, и това ми харесва в теб.
-Ние сме ти сестрички, шепнели детелините от полето...
Колкото до последното желание ще попитате вие?
Детелинка усетила как се променя. Станала мъничка, мъничка, по-ниска от детелинките с зелени листенца. Зелени косици и чудни зелени очички, чудна усмивка и нежно сърце, което тя носела в душата си, сякаш всичко си идвало на място. И Детелинка разбарала, че и последното и желание се е сбъднало. Била станала Детелиновото момиченце. Щяла да си живее сред сестричките детелини, и да има приятели, които обича.
Детелиновото момиченце, живее сред зелени детелинки, и всеки път когато някой се наведе към детелинка, ако усети странно усещане, че някой го вика, то той не се лъже.
Вика го нежното гласче на Детелинка момиченцето със зелени косици и зелени очета. Сочи му с усмивка къде е скрита някоя от по-особените и вълшебни сестрици. От онези с четирите листа. Тя се превърнала в надежда, че желанията могат да се сбъдват, дори и когато изглеждат невъзможни. Детелинка е щастлива, там в морето от детелини. Щастлива е, защото може да подарява надежда, и има приятели вълшебна пеперудка и паяче мърморанче, които обича от все сърце.

-Хайде, не чувате ли песента на детелиновото момиче? Бягайте навън да търсите детелинка с четири листа. Когато я откриете, знайте, че Детелиновото момиче е наблизо, и пее песента си, с която ви е повикало. Тя е щастлива, че може да дари надежда, или поне да подскаже къде е тя, там сред полето от детелинки. И децата се втурват нетърпеливо навън, за да търсят вълшебното цвете. Или да срещнат детелиновото момиченце...
Кой знае, чудеса всякакви!

автор: Лили Спасова