автор: petinka

Любов ли? Скъп парфюм, ухаещ на сълзи!
Но вярвам, че ще дойде в слънчев ден.
Дори и буреносни облаци да тегнат,
вятър ще ги отнесе далеч от мен.

Сърце, ти още ли така ридаеш,
сподавено във моите гърди
и като дом запуснат ли си още,
където тишината с мен делиш?

И има жар във теб, като в пустиня,
но вледенена е сама душата ми,
а капките кристални са сълзи,
строшени от зова на сетивата ми.

Аз знам, че самотата е безкрайна,
а кръговратът вечен е животът ми.
Калейдоскопът дните ми така реди -
след мигове горещи - тъжни утрини.

Доведох любовта до крайна точка,
а исках да е старт от многоточия.
Животът ми със смисъл да е пълен,
а не с разруха - вярата в душата ми.

Да сме щастливи... Казват, че е просто!
Но колко трудно е да се постигне!
На мислите ще разруша затвора...
и пак ще тръгна - доверчиво искрена.