Между Вардар и Пирина и от Струма до Егея
има там една земя, кой ли в нея не вилня -
Гърци, Сърби и Татари, който мине все я граби,
всеки пали и убива, всеки иска да я има.
Най подир дойде за нас дълго чакания час,
свободата веч изгря в тая Българска земя,
Македонио любима нека вечно да те има,
Ще те носим във сърцата докато сме на земята.
Ала роби в умовете си останаха людете
там, от титовото време нова болест днес гори -
чак сърцето ме боли
И разделя тя на две що твори се с векове.
Македонци се зоват - друг народ от друга кръв.
И историята наша другояче я четат тъй,
че светлите герои да ги имат като свои,
че са мрели за лъжа дето после е дошла.
И забравят как дедите са се жертвали и сите
са умирали с една свята дума на уста
БЪЛГАРИЯ ДА Е ЕДНА!
Александър Василев