автор: ben

Исках само... само да те чуя.
Моля те, прости ми смелостта.
Ако било е грешка - беше само моя.
Някъде между безсилието и любовта.
Някъде във цялото ми отчаяние
беше силен порив, беше зов...
А това, че чу единствено мълчание
от страха ми беше... И не беше нов.
Исках може би да кажа нещо
само че не съм била готова.
Някъде във тялото горещо
от пепелта се раждаше жарава.
Някъде из между старите си рани
на надеждите прокарах път
и изтръгната от всичките забрани
беше жажда за взаимност, не за плът...
Дали бе миг не-мислене и лудост?!
Даже глупаво било е може би...
Подозираш ли какво е, че е друго?
А искаш ли да бъде? Не, нали?...
Исках много! Само да те чуя...
По-скоро май че беше слабостта...
Не се упреквай - грешката бе моя.
Някъде между безсилието и любовта...