автор: nig

когато часовникът престане да
ми напомня за поредната Пепеляшка
и ударите му замлъкнат,
уплашени от безразличието ми,
ще обуя изгубената ти обувка
(точно моя размер)
и ще я оставя да те потърси.
ще преброя до дванайсет
и ще се слея с момента,
в който самотата се размазва
по стъклата на таксито
пълзящо в лепкавата дъждовна нощ.
няма да си спомням за вчера,
нито ще познавам капаните на утре,
защото днес
ще те чакам на мястото,
където се срещат всички непознати