автор: PolinaZ

В грешната плът на своята майка тръпнеше непожеланото дете-щастие. Сивият грохот на дните раздробяваше надеждата на милиони парченца безмълвие. Няма нито следа от успокоителните лъчи на вчерашното безстрастие.   Обрулен лист с изсъхнало тяло полита, пада с тътен, но остава нечут. Още едно дърво се пооголва, изгубило дори спомена за мечтата си да бъде вечнозелено. Дарило и последните си черни плодове на неблагодарната твърд, то чака нероденото дете-щастие да бъде донесено под него.
  Дарило и последните си черни плодове на неблагодарната твърд, то чака нероденото дете-щастие да бъде донесено под него. Чака обещана усмивка, която да открадне, за да маскира себе си с нея. Чака и няма търпение, защото последната открадната усмивка вече избледнява…Грозен писък в паметна нощ, с който грешната плът се моли за смърт. Детето-щастие е родено. И гарван писва, сграбчен от стона на угасваща буря. Сигнал за дървото, че скоро пак ще има усмивка.
   Но детето-щастие не се появи скоро. Освен това не беше донесено, а дойде само. То носеше света в очите си - в едното - деня, нощта - в другото, и тяхната жертва се облече в усмивката на детето-щастие. То имаше много усмивки, затова подари една на дървото. Огнена струя живот събуди спомена за мечтата му да бъде вечнозелено. Но беше късно. То не открадна усмивка, но искаше да открадне, и беше наказано. Червен облак от пясъчен свят зарови листото - последната жертва преди заветната нощ. В пожарищата на своята мъка издишащата майка на детето-щастие беше отправила молитва за смърт, която стигна далече, но все пак се върна и наказа дървото. Денят и нощта поеха усмивката и влюбени един в друг се сляха и полетяха обратно към очите на непожеланото дете-щастие.

     август, 2003г.