автор: gorski

Сонет

Поезийо, къде е чудната ти четка?
Щом почна да рисувам, мисли вдъхновени
грознеят и бледнеят, крият се от мене,
зад думите надничат като зад решетка.

Поезийо, къде са звуците ти скрити?
Аз пея, ала Тя не чува мойта песен:
тъй славеят не чува, в своя глас унесен,
потока, който стене долу под скалите.

В чужбина мисълта, и баграта, и тонът,
дори перото - робът верен на поета -
не знае как на своя господар да служи,

та бягат цветовете, звуците се гонят
и песента се ражда тъжна и проклета,
за да се пее не от Нея, а от чужди.

1825 - 1826

Превод: Иван Вълев

("Ангел прелетя", ИК "Светулка 44", София, 2007)