автор: pemast

На Пепи

Стичат се капки, сбръчквам лицето.
Блясват, угасват, замира тъмата.
Не плача аз, над мен небето плаче,
отронва моите сълзи. Коя си ти?

Звезда пронизва хоризонта,
за един миг греховен, за един миг щастлив.
Душата ми ридае, о не, душата ми кърви.
Едно момче на колене те моли - прости му ти!

Коя си всъщност - икона или съдница жестока,
усмивка блага или поглед строг.
Бъди каквато си, убий ме ако трябва,
само целуни ме за последен път.

Приятели, о Боже, смили се ако можеш.
Ръка вместо целувка, като шамар.
Милувка аз жадувам

Но не, какъв кошмар.
Събуждам се, потънал във студена пот.
Не, не е виновен Бог, а аз самия съм виновен.