автор: Esoterica

Седях пред тоалетка в моята стая и чаках Сатан да дойде и да ме придружи до залата, където щеше да се състои тържеството. Колко неща се бяха случили и то за малко повече от едно денонощие. В главата ми се вихреха толкова много въпроси, за който просто не можех да намеря отговори.
Защо Лилит е избрала точно мен за своя наследница? Или не ме е избрала тя ,а просто късметът ми? Отворила съм прохода между Земята и Ада в правилното време и на правилното място? Да бе! Съдбата никога не е била благосклонна към, не вярвах и този път да е по-различен. Сигурно Луцифер-старши е принудил Лилит да ме доведе тук, но с каква цел? Не, той иска да ме омъжи за един от синовете си. Нима аз съм достойна за някой от четиримата Короновани Принца на Ада? Пълна глупост! Ами това със Сатан? Беше толкова истинско... Дали наистина изпитва нещо към мен или просто са проговорили инстинктите му? Сигурно е кофти да си на хиляди години и никога да не си бил с жена. В такъв случай - как ли се чувства Бог? Аз не бих издържала. Но пък сексът не е най-важното...
Както и да е. Нямах търпение да опозная и другите три момчета, но всичко по реда си. Сега трябваше да се подготвя за празненството. Сатан щеше да дойде и да ме заведе до Голямата зала след по-малко то два часа, а аз тъкмо бях излязла от банята. Поизсуших се на бързо и влязох в гардероба-стая. Избрах си дълга до коленете черна сатенена рокля, прилепваща плътно по тялото ми. Моделът беше много семпъл, за това реших, че и бижутата не трябва да са особено помпозни-тънка сребърна верижка с малка висулка във формата на луничка.
Точно когато нанасях последните щрихи с ружа, зад вратата се чу гласът на Сатан:
-Ана, готова ли си?
-Да, идвам.
Излязох бързо от стаята и се изправих очи в очи със Сатан-изглеждаше доста добре-в черна риза и прав панталон,красотата на тялото му изпъкваше.
-Изглеждаш прелестно-каза той.
-Ти също-отвърнах,след което тръгнахме бавно по сумрачния коридор.

* * *

А залата беше ...великолепна. Не,не беше великолепна! Не,този разкош, в който пападнах аз и всичките ми сетива, просто не може да се опише с проста човешка реч! Аромати, светлина и музика се сливаха в едно - вихър от цветове и усещания.
В залата бяха наредени пет огромни маси и една, по-малка, успоредна на тях,която бе отредена за Кралското семейство и най-високопоставените личности в Ада. Всички маси до една бяха отрупани с ястия- гигантски плата с печени глигани,фазани и огромни пъстърви; купи с пържени и варени картофи; задушен ориз; запържени в масло гъби с лук; пилета и гълъби с плънки от най-различни зеленчуци, заляти с разноцветни сосове и много подправки; фруктиери ,отрупани с портокали, праскови, ябълки, смокини, фурми; всевъзможни видове ядки изпълваха малки купички,пръснати навсякъде. Бокалите бяха пълни с най-различни вина,а гарафи с абсент, бутилки с коняк и ром, кани с ейл,грог и медовина имаше до всеки гост.
А украсата...Камините в цялата зала горяха,но въпреки това не беше горещо. От тавана висеше огромен полилей и пламъчетата на хиляди черни свещи играеха по лицата на гостите. Стените бяха покрити с картини и гоблени, воали и пъстроцветни килими. Имаше представители от всяка раса- елфи, гоблини, тролове, сирени, банши, мерени и още много други чеда на мрака. Вещици и черни магове,некроманти и Сенки, таласъми и бесове,чортове и мратиняци,демони, та дори и няколко ангела вдигаха наздравици в чест на Луцифер.
А музиката...Готик или блек метъл,разбира се! Това много ме зарадва, защото сред всеобщата шумотевица долових част от една от любимите ми песни. Нима в Ада слушаха метъл? Факта ми се стори доста забавен и се усмихнах. В този миг всички присъстващи започнаха да се изправят и да ме поздравяват учтиво. Луцифер и Лилит също станаха и ,с елегантен жест, майка ми ме привика. В ляво от нея имаше два свободни стола. Щом със Сатан се настанихме, празненството продължи, както по-рано. Луцифер седеше на най-почетното място в средата на масата-оттам се виждаше цялата зала. От дясната му страна бяха Луцифер-младши, Левиатан и Белайъл, а от ляво-Лилит,аз и Сатан,както и още един празен стол. Любопитството ме загриза отново и попитах тихо Сатан:
-За кого е предназначен този стол?
-За Господ. Татко винаги оставя поне едно свободно място на трапезата си в знак на уважение към създателя ни.
-А Бог слизал ли е някога в Ада?
-Ами първо- "слизал" е доста неточно понятие, защото никой, дори Господ и баща ми, не знае къде точно в пространството се намира Адът. А що се отнася до това дали Бог е идвал тук -не, не е. Извинява се, че все не му оставало време. Но пък мама често му гостува. На татко му е забранено.
-Ахам...Значи с Рая сте в добри взаимоотношения?
-Разбира се. Че има ли причина да не сме? Татко не е лош- просто изпълнява заповеди. Пък и ,ако преди толкова хилядолетия не се беше влюбил в майка ни, светът щеше да е меко казано- скучен. Нямаше да съществува така наречената "борба между злото и доброто". А всъщност татко не прави нищо особено. Господ наказва хората за глупостта им чрез татко като го кара да им праща болести,бедствия и тем подобни или пък изпраща някой от демоните да се вселява в хората. Но това се случва много рядко, защото понякога демоните се самозабравят и правят големи поразии. После татко и Дядо се чудят как да ги оправят с години. А това, че има хора ,който са зли-това си е чисто техен проблем. Бог ги е създал да избират как да се държат. Когато те изберат лошата пътека, то това е под вляние единствено и само на техния личен избор. Еммм,понякога и татко малко им помага,за да дразни Дядо. - Сатан намигна весело и продължи. - Естествено има и зли демони, но те са създадени от хората- вещери и черни магове, както се смята от повечето жители на Земята. Простолюдието наричало този акт на черно магьосничество "Танц с Дявола". Никога не ми е било ясно защо- татко никога не би танцувал с друг освен с мама...Което ме подсеща, че е време и ние да танцуваме.
Докато поглъщах всяка дума на Сатан, изобщо не забелязвах какво става около мен. Петте маси бяха избутани в страни, така че в средата на залата се откриваше голям дансинг. Почти всички гости бяха наставали и чакаха.
-Ана, първият танц е твой, мила- каза Лилит с окуражителна усмивка.
Сатан ме хвана за ръка и ме поведе към центъра на свободното пространство. Из залата се понесе красива мелодия. Веднага я познах- Агатодаймън - Сейкрид Диванити. Усетих как ръцете на Сатан се плъзнаха надолу към кръста ми,оставих се той да води и заоглеждах гостите. Всички последваха примера ни и се понесоха в разноцветен вихър. Елфите се движеха с неописуема грация и събираха погледите на останалите. Миловидни демончета, които по-скоро се лигавеха,отколкото танцуваха, разсмиваха тълпата. От време на време маговете и вещиците изпускаха от ръкавите си огнени дракони, феникси, крилати коне и всякакви други красиви създания ,който се издигаха нагоре и танцуваха заедно с ангелите. А те, на снежнобелите си криле, се рееха толкова високо, почти до тавана...
-Сатан, може ли да спрем?
-Разбира се- отвърна той и ме погледна загрижено. - Какво ти е?
-Нищо,просто искам да погледам отстрани.
Седнахме отново по местата си и младежът ми подаде бокал, пълен с прозрачна зеленикава течност.
-Какво е това?
-Абсент-"Виното на Дявола".Много е силно,внимавай!
Е,твърде късно- вече бях преполовила съдържанието. Виното изгори тялото ми,плъзна се по всичките ми кръвоносни съдове и накрая удари съзнанието ми- и всичко това за по малко от секунда. След това-нищо...
-Само това ли беше?-попитах разочаровано.
-При първите няколко глътки е така,после става лошо.Предизвиква халюцинации,а при смъртни-дори гибел.
-0...
-Време е!
Сатан рязко се изправи. Направих същото. Лилит бе застнала до мен, с лице към залата.
-Приятели, добре дошли на тържеството в чест на моята дъщеря!- гласът на Кралицата проехтя из залата ,чист като кристал. -Тази вечер ще се състои Ритуалът на Безсмъртието - Фрастра де утр ! - По лицата на всички пробяга напрегнатост. - Жандрир, донеси Бокалът на Розата.
Притеснителния демон пристъпи малко напред и ,коленичейки, подаде на господарката си красива чаша, направена ,както изглеждаше, от слепени със смола кървавочервени листенца от роза. И формата на чашата беше като на роза.
Луцифер хвана за ръка Лилит и двамата застанаха по средата на залата.
-Ана,ела,дете мое- каза властно Кралят.
Застанах пред него и коленичих. Луцифер извади от ножницата на колана си малка изящна кама и проряза дланта си. Алената му кръв рукна и той я вля в Бокала на Розата. От очите на Лилит бликнаха сълзи и се застичаха като малки течни диаманти. Кралят поднесе съда към лицето на своята Кралица и събра кристалните капки. След това започна да изрежда някакво заклинание на Дисванта Диабола:
-Телок ен ун сертус-("Тялото е дух")!
Сертус ен ун телок-("Духът е тяло")!
Е роно гата фраика ан сартир-("Тази вечер те се събират")!
Арсарт ан-("Съеднияват се")!
Де ланр ен фросее-("И пламъкът е по-силен")!
Ак Луция храз деритар-("А Светлината сенки ражда")!
Атра нес ун вада-(Нека нашата сила")!
Ан труст квардирта-("Се влее в теб")!
-Пий!-подаде ми чашата Лилит.
И аз пих.Пиех и пиех ,а течността не свършваше. Беше по-силна и от абсента. Изгори ме не само физически.Обви в пламък старите ми чувства, спомените ми, миналото ми и ме разпръсна като пепел в безкрая на вечността...