автор: dara33

После...
Той усеща желанието и да го има завинаги в себе си, но момента идва, този на екстаза, и той дава от себе си семето на живота в утробата на нея. Прекрасната, любената от него жена. Тя алчно поема живота...
Стене, извива се, като змия в любовен танц. Красота! После притихва отмаляла безшумно в ръцете му. Тихо, като листо, загубила представа за време...Той шепне нежни слова в ушенцето на любимата. После облизва пъпчето и, сякаш най-вкусния сладолед на света. Обича нейното пъпче. Толкова е сладко. После отива надолу към хълма на любовта. Обича нейните сокове. Те се изсипват като роса върху цвете. Галят се дълго, дълго, дълго.
Забравили за света, забравили за всичко в този миг на отдаване и цялост тя прозря, че ще го обича вечно!

Ноща поклаща глава. Луната любопитно гледа през прозореца. Две тела в които се оглеждат звезди. Звездни тела. Звуците на вятъра напомнят любовните стонове на жена, отдаваща се в горещите и страстни ръце на възлюбения от сърцето и мъж. Магията на сливането е най-висшата магия. В нейната основа стои любовта. Той не спи. Гледа я. Дори в сънят си е красива, като фея или богиня. Косите и разпиляни на възглавницата приличат на водопад, в чийто води се оглеждат звезди и небеса...
Той не спи. Гледа богинята на сърцето си. Тялото е отпуснато след акта на екстаз. Цялата спи. Косите, ръцете, извивките дори спят блаженно докоснати от нежната му ръка. Той се чувства доволен и блажен до нейната плът, докосва я, тя промърморва нещо неясно и продължава да спи.

Той бди над нейният сън, защото я обича. Обичаната жена спи доволно, задоволена и докосната от нежността на едно сърце.


_________
б.а. следва Телата (нощ втора)


автор: Лили Спасова