автор: kir4ote

за П.

Лягам аз самотен
на легло студено
скланям глава
на възглавница...
Сънища заливат
съзнание разбито.
Образи препускат лудо.
И се лутам аз
в пещерите на душата ми
образ търся аз един
лик прекрасен!
Път следвам аз безпътен
и в яростта откривам,
че облика ти мил
заключен бил е в мен...
В тъмнината лягам,
в ъгъла на моята душа
и топли ме надеждата една,
че допира ти мил
допира на устните
желан...
ще усетя пак...