автор: Kboianov

Твърде много са наследниците на бай Ганю, а твърде малко- списувателите на техните геройски дела. Та рекох и аз да напиша тея малко редовце за един негов достоен наследник в наше време. Най-добре да го нарека на името на достойния му прародител, да не се обиди. Пък който се видял по-натам, нека да прощава.



***
Въпросният господин обичаше да посещава едно и също кафене и тъй научих прелюбопитните му приключения. Срещнах го един летен ден. Влезе в кафенето блед, изпотен и се оглежда, гаче има да връща пари назаем. Като ме видя, лицето му придоби цвят и със слонска стъпка се понесе към масата ми.
- Скоро, скоро почерпи едно кафе, че умрях!- вика Ганю.
- Какво се е случило?- наведох се милосърдно към месечинестото му лице.
- Остави се, брате! Ходих на опера.- бърше той врата си с огромната си синя кърпа.
- Че какво толкоз може да се случи в операта?
Събеседникът ми ме огледа смаяно.
- Абе ти не знаеш ли, че снощи беше финала за купата Левски-ЦСКА?
- Знам. Е, и?
- И!...и взех значи едно радио със слушалки на операта- да не изпусна нашите като ударят..
- Е, и? Ударили-чул си…
- Остави се, брате! Нашите като удариха, станах насред операта и викам със цяло гърло: Го-о-л! Резил!
Тъй ме изгониха от операта…

***
Но приключенията на Ганю на културния фронт продължиха. Малко съкрушен от неговия разказ, реших да го заведа на друга опера.
- Какво ще кажеш за „Атила”?- свойски го запитах аз.- Там римския военачалник наръгва Атила накрая с меч.
- Наръгва ли го?- оживи се Ганю.- Хайде да видим тогаз...
Отиваме ние на операта, сядаме на най-хубавия балкон. Ганю извади пакетче семки и шумно ги люпеше, под неодобрителните погледи на съседите.
- Тея какво са ме зяпнали? Да не искат семки?- объркан запита Ганю.
Взех тактично пакетчето и се заслушиах в ангелските арии. Най-накрая на сцената пееха римския военачалник и Атила.
- Хайде де! Кога ще го намушка?- нетърпеливо ме сръга Ганю и върна към земята от райските селения на музиката.
Най-накрая римлянина докосна с меч гърба на Атила и той се строполи на сцената.
- Ех, на туй ли му викат мушкане? Калпава работа! Ни бой, ни кръв!- обидено запопържа Ганю.- А-не! Повече на опера не ходя!
***
Не се мина много време и рече бай Ганю да става депутатин.
- Слушайте сега далаверката.- рече той на събраните си приятели.- Всички партии са маскари, ама нейсе. Ще си направиме една партийка, па като спечелим- за кого дупататство, за кого- министерство и прочие...
Следващите няколко седмици изминаха в изтипосване физиономията на Ганю на най-различни плакати и листовки. Останахме без крака да ги разнасяме и лепим.
Минаха изборите и гледаме нашия кумир- съвсем не омърлушен, стъпва напето и върти синджирче в ръка.
- Що стана? – питам неосъществения консуматор на евтини парламентарни кюфтета.
- А-нищо! Сега друга партия ме прикотка. Да видят те бая си що ще стори...
Смутено му пожелах успех, простил се с хонорарите от изборния ден...
***
Веднъж бай Ганю реши да ме води на риболов с въдицата на чичо си.
Отиваме ние на Искъра, а там- плитко, тенекии от водата стърчат. По-скоро някой ботуш да закачиш, нежели рибка.
- На какво ще ловиш?- полюбопитствах аз.
Под учудения ми поглед той извади една изкуствена муха, която собственоръчно беше направил.
- Видиш ли? Тоя звяр ще примами едрите сомове...
Минаха час, два- нищо. Гледам, че и на Ганю ентусиазма му съвсем се изпари и сладко е задрямал. Реших за майтап да се пльосна във водоема, за да се разхладя. Но плисъка разбуди печения риболовец.
-Брей, че голяма риба!- вика той и се хвърля за въдицата. Без малко да ме хване...
Най-накрая отиваме в близкия развъдник на пъстърви и вече предчувствах вкусната вечеря.
- Ей, момче! Я избери 2-3 по-едри пъстърви!- вика Ганю на келнера.
Но какво беше удивлението ми, когато ги загърна в един стар вестник.
- И – да знаеш! Сам съм ги уловил!- свойски ми шепне той на прощаване.
Тъй стана бай Ганю пишман-риболовец.
***
Приключенията на Ганю нямат чет, ама сега не се сещам за други. Но сетя ли се за друго, непременно ше ви обадя....