автор: phifo

Ръката ми в косата ти е гребен,
а ти не влизаш в сънната ми стая.
Там в мрака тихо иска да те среше,
но тайната му вятърът я знае.

И аз се губя в пътища безветрени,
в дъбравите на края и началото.
Но зная, че дъхът ти ще намеря
притихнал там, на лявото ми рамо.

Във този свят, /не в онзи/ ще те срещна
по пътя до километричен камък.
И може би на стоп ще тръгнат грешките,
а ний пеша ще продължим
нататък.