автор: ludaglava

Влюбеният чезне бавно в сумрака
бесилки се дигат от хора в полето
Вихрушки от тръни се носят от вятър
цигулки озвучават вината в сърцето

Изгрява Луната, но веднага си тръгва
страхува се сякаш от поредния крясък
Небесният свод леко помръдва
човешка ръка го мачка в захласък

Влюбеният потъва стремглаво в земята
няма ги вече бесилките от вятър
Разхождат се голи бодили в полето
струните нижат целувки от пясък...