автор: bedstvieto

Прекрасно е да се отпуснеш на чист въздух без да мислиш за нищо . Г-ца Д беше направила точно това , а на помощ и беше бутилката мартини , която гарантираше празнотата в мислите и .
Последните отблясъци на слънцето весело играеха , пръскайки искри в капчиците полепнали по бутилката . Децата бяха отведени от добрия приятел и бивш любовник г-н Н на дълга разходка из селото . Седейки г-ца Д току подсмърчаше изпаднала в пиянско самосъжаление . Не искаше да говори с никой , не искаше да вижда никой . Г-н Н чудесно разбираше нуждите на своята приятелка , хей така без думи . Та нали той беше причината за първия и развод ( естествено и насилието на твърде ревнивия съпруг ) . Той беше до нея когато се разведе за втори път . Пак беше на линия именно той , когато тя хълцаща , обхваната в хистерия му се обади в 3 сутринта , за да му каже какво е станало с г-н П. Г-н Н беше рамото поело всички сополи и сълзи на г-ца Д през последните години . Понякога той сам си задаваше въпроса защо го прави ? Така и не можа да си отговори . Пред приятели се смееше , че тя е неговата слабост и последната жена , която се нуждае от мъж сред морето от еманципирани вълчици. Г-н П не го харесваше . Смяташе ,че във всеки един момент неговата г-ца Д тича към своя приятел и може би се връщат към добре запомненото старо . Странното беше обаче ,че никога не показа слабост , ревност ,никога не зададе въпрос . Всъщност г-н П обичаше да се показва като непокист в тяхната връзка , докато г-ца Д обикаляше като глуха кучка в дните , когато той решеше да изчезне наказателно.
Телефонът иззвъня почти извинително . Г-ца Д се обърна , изгледа го на криво и вдигна
- Мдааааа ? – повече от това не беше в състояние да каже
- Аз я разгадах онази ? – изфъфли г-жа В също толкова на градус , колкото и дъщеря и
- Много бързо бе ! – оживи се г-ца Д
- Да ... Метър и петдесет висока , с прическа Мирей Дарк , убийствено де моде .
- Коя беше Мирей Дарк ?
- Еееееееееееееее , не се ли сещаш френска актриса , която вместо коса има каска на главата . Като Орак от Седморката на Блейк
- Ама той не беше ли куб някакъв .
- Няма значение , слушай сега ! Та свити устнички , с червило прекалено тъмен нюанс , за да подхожда на кожата и с цвят на болна пепелянка .
Г-ца Д започна да се киска неудържимо . Майка и я скастри .
- Не виждам смешното в тази история . Баща ти да ме замени , с това ... С този ... Трол ! Уилоу в женски вариант . Ама слабаааааааааа , слабаааааааааааааа, леле , то от злоботия се изкривило от слабост .
Г-ца Д се опита да си представи г-жа В до новата си кандидат – майка . Г-жа В със заоблените си форми , с перфектната си прическа и грим , с перфектната си кожа и недостижимо перфектния си маникюр . И с нейните 168 сантиметра . Гигант ! Г-ца Д се смееше и сълзи се стичаха от очите и . Тя бутна празната вече бутилка . Сетерът я погледна със съжаление и недоумение . В периодите на депресия той не се отделяше от господарката си . Сега се примъкна тихо . Сложи влажната си муцуна на гърдите и, и я погледна право в очите . Тя му се усмихна и започна да го гали , бавно , нежно ... После стана и взе четката за козина . Сетерът примирено седна на терасата , подви опашка с надеждата поне нея да спаси и се остави в ръцете на господарката си и на милостта на своите си богове ...
Телефонът задрънча , досадно , сякаш никога нямаше да спре , нахално .
- Ало – изсумтя г-ца Д
- Удобно ли е да говорим ? – беше г-н В
Г-ца Д въздъхна тежко .
- Слушам те !
- Тази жена ... Жената в която съм влюбен . Не знам какво да правя ?!
Това беше наистина отвратително . Не стига , че г-ца Д започна да изтрезнява ,а на всичкото отгоре и се налагаше да става довереница на собствения си родител . Нещо , което и в най – ужасните си мисли не си е представяла .
- Тя е толкова крехка – продължаваше да ниже г-н В , 48 килограма , представяш ли си ? И знаеш ли и мерките ?
- Не – раздразнено каза г-ца Д – не ме интересуват . Сети се как тя самата на своите 175 см. Беше станала 47 кг. след втория си развод , а баща и въобще не се трогна .
- Тя ми дава всичко , което майка ти не ми дава
- И какво толкова ти дава ? – попита г-ца Д представяйки си против волята си кандидат – майката си в непривично – неприлични пози от кама - сутра . А на ум си каза ,че сигурно наистина е много добра ...
- Ами ние говорим с часове ...
- - Така ли ? – г-ца Д слушаше все по – удивено
- Чете ми стихове на Байрон ..
- А стига бе !
- Слушаме Пинк Флойд ...
- Ха ха ха ха ха – г-ца Д вече не можеше да издържи . Смееше се с пълно гърло . Баща и , г-н В , този робокоп , който в целия си живот освен книги за двигатели с вътрешно горене друго не беше чел, слуша Байрон ? Баща и , който изпадаше в нервна криза , когато тя пуснеше в стаята си някоя група ( от старите рокаджии ) . Баща и , който в живота си проговаряше единствено , когато трябваше да и накове канчето ? Баща и беше затворил обидено телефона ....
Децата се прибраха с весели крясъци . Влачеха огромен букет от горски цветя . Бяха се омазали до ушите в кал . И бяха толкова щастливи . Лицата им грееха . Хвърлиха се вкупом към майка си . Стиснаха я в здрава хватка и започнаха да я целуват . Г-ца Д се почувства на седмото небе . Това беше истинското щастие . Това беше причината заради която си заслужаваше да живее.
През това време г-н Н тайничко наблюдаваше и се усмихваше . После тихо , като котка се отправи към кухнята , за да се погрижи за вечерята . В сърцето му обаче ледената буца ставаше все по – голяма . На 47 години той все още нямаше деца . ...
Телефонът отново задрънча . Всички вече го гледаха злобно . Г-н Н извика от кухнята :
- Не го вдигай , остави телефона да звъни .
Г-ца Д не може да се сдържи беше баба и , достолепната г-жа С
- Здрасти маминке !
- Здравей , мила , предполагам си запозната с глупостите , който вършат твоите родители ?
-Да , така е - примирено каза г-ца Д
- Обаче искам да ти кажа , че тази е много нагла ! Оня ден като излизах с кучето на майка ти ....
Потокът от думите се лееше покрай ушите на младата жена . Тя не можеше да разбере защо всички се чувстваха длъжни да я убеждават , да и разказват , да и вкарват в главата своите мнения . Вътрешно в себе си , тя беше сигурна , че може би много от нещата които чу през този ден са преувеличени . Вътрешно в себе си знаеше , че една връзка трябва да следва собствения си ход и няма сила , която да я прекрати в желаното време и час . Вътрешно в себе си беше сигурна , че жената пленила баща и ,и банковата му сметка вероятно притежава качества и добри страни , които до сега никой не и беше дал шанса да открие . Г-ца Д се убеди , че вече е крайно вкисната .
- И знаеш ли ? – продължаваше да дудне г-жа С – тя била вещерица , бе !
- Верно ! – г-ца Д я беше взела на подбив вече
- Да , казаха ми , че сипвала някакви неща в питието на баща ти . Но понеже го правила ежедневно , магията е силна и за това не може да се развали .
- И кой те сдоби с тази ценна информация – полюбопитства младата жена
- Знаеш , че имам приятели в целия град . Все пак съм 8 поколение тук . Хората ме познават . Оооооооо позор ! Позозр ! Дядо ти как страда , ако знаеш , срам го е да излезе на улицата . – г-жа С започна да вие в телефонната слушалка
- Виж – каза г-ца Д , вече не издържаше – търсят ме на другата линия
- Целувки , моето дете и да се пазите с децата !
- Разбира се , маминке , целувки и на вас !
- Не мога да те разбера – г-н Н говореше тихо
- Защо ?
- Защо позволяваш на всички да те манипулират и да ти реват ?
- А ти защо позволяваш да го правя с теб ?
Г-н Н се умълча . Седнаха на масата . Пара се вдигаше от току що изваденото пиле с картофи от фурната . Ухаеше съблазнително . Децата се нахвърлиха огладнели . Но тишината не се наруши от никой . Сякаш се бяха договорили негласно , да я пуснат тази вечер в компанията си .
Нощта хвърли мрежите си от звезди в небето , а те блестяха ярко , щастливо и далечно . Пълната луна им правеше компания , показала белязаното си лице .Тя светеше силно . мощно , очертаваше силуетите на двете свити в леглото деца , които кротко очакваха в съня си топлата прегръдка на майка си .