Под старите греди
уморената мечта
заспива.
Очите крие от ненаситните звезди.
Завивката е пустота.
Вселена
с космически пирати,
с извънземни,
с непонятни
явления,
скафандри
вдишвания
мимолетни…
Като тодоровденски кон
стрелката на будилника скача в тъмното.
Точно в 6 ще е стон
пред всичко несбъднато.