автор: daik

“Оттатък вятърa
е само вятър и мъгла”
Нали добре съм го измислил.?
А?
Защото слепи кучета сме,
корени ядем,
а плодовете ги целува друг.
Защото сме листо,
което знае
как от земя и от небе
се прави кръг.
Защото сме вода,
и риба във водата,
и глина с камък за подмол…
Защото е така.
Скалата става пясък,
когато вятър и мъгла
се съберът…
Оттатък.